За любовта, без която не можем

...Утолявах двата вида жажда, която човек не може дълго да залъгва, без сам да пресъхне, а именно: да обичаш и да се възхищаваш. Защото да не бъдеш обичан е само лоша случайност; но цяло нещастие е да не обичаш. Днес всички бавно умираме от това нещастие. Пролятата кръв и омразата изпепеляват сърцето; дългото преследване на спаведливостта погубва любовта, която всъщност го е родила. Сред воплите, в които живеем, любовта е невъзможна, а справедливостта - недостатъчна.

За днешните хора има един вътрешен път, който добре познавам, защото съм го извървял и в двете посоки - той води от възвишенията на духа до столиците на престъплението... Има една воля за живот, която не отхвърля нищо от живота - и тя е добродетелта, която почитам най-много от всичко на света. Малко са епохите като нашата, които изискват да се равняваме по най-голямото добро, както и по най-голямото зло.

Ние живеем за нещо, което надхвърля морала. Ако можехме да го назовем, какво безмълвие би настъпило!...

Албер Камю