За любовта, без която не можем

...Утолявах двата вида жажда, която човек не може дълго да залъгва, без сам да пресъхне, а именно: да обичаш и да се възхищаваш. Защото да не бъдеш обичан е само лоша случайност; но цяло нещастие е да не обичаш. Днес всички бавно умираме от това нещастие. Пролятата кръв и омразата изпепеляват сърцето; дългото преследване на спаведливостта погубва любовта, която всъщност го е родила. Сред воплите, в които живеем, любовта е невъзможна, а справедливостта - недостатъчна.

За днешните хора има един вътрешен път, който добре познавам, защото съм го извървял и в двете посоки - той води от възвишенията на духа до столиците на престъплението... Има една воля за живот, която не отхвърля нищо от живота - и тя е добродетелта, която почитам най-много от всичко на света. Малко са епохите като нашата, които изискват да се равняваме по най-голямото добро, както и по най-голямото зло.

Ние живеем за нещо, което надхвърля морала. Ако можехме да го назовем, какво безмълвие би настъпило!...

Албер Камю

Искусство

Искусство, которое способно лишь художественно повторит то, чем уже ясно заполнена современная атмосфера, не таит в себе возможностей для будущего, никогда не станет матерью будущего - оно дитя своего времени. Оно морально умирает в тот момент, когда изменяется создавшая его атмосфера.

Другое искусство, способное к дальнейшему развитию, так же имеет корни в своей духовной эпохе, но оно является не только отзвуком и зеркалом, а обладает пробуждающей, пророческой силой, способно действовать глубоко.

В. Кандинский

Утро

А. Бук

С тебе двама неуспешен
опит сме за сън
Сребърна монета - бяла
е луната вън.
Трескаво изписват знаци
прилепи с криле
и безмълвно се стопяват
в пустото поле.

С лъх кристален ни пронизва
тъмен небосвод.
Звезден водопад се сипе
в буен хоровод.
Ние с теб ще се окъпем
в утринни лъчи
и ще спуснем натежали
клепки над очи...

А в полето се понася
този нежен звън -
от пробудените птици,
влюбени насън.
Ти се галиш в мойте длани -
ледени в нощта.
Казваш, вечно ме обичаш...
Както обеща...

Коленичиш там, в тревата-
в бисерни звезди.
С всяка капчица от перла
слънцето блести.
Всяко стръкче е щастливо,
че докосва теб свенливо-
твойте палави ходила...
целуни ме ти!