Утро

А. Бук

С тебе двама неуспешен
опит сме за сън
Сребърна монета - бяла
е луната вън.
Трескаво изписват знаци
прилепи с криле
и безмълвно се стопяват
в пустото поле.

С лъх кристален ни пронизва
тъмен небосвод.
Звезден водопад се сипе
в буен хоровод.
Ние с теб ще се окъпем
в утринни лъчи
и ще спуснем натежали
клепки над очи...

А в полето се понася
този нежен звън -
от пробудените птици,
влюбени насън.
Ти се галиш в мойте длани -
ледени в нощта.
Казваш, вечно ме обичаш...
Както обеща...

Коленичиш там, в тревата-
в бисерни звезди.
С всяка капчица от перла
слънцето блести.
Всяко стръкче е щастливо,
че докосва теб свенливо-
твойте палави ходила...
целуни ме ти!